Кои са 5-те вида питбули и какво трябва да знаем за тях

Т ерминът „питбул“ не се отнася за една конкретна порода, а по-скоро обхваща няколко различни, но свързани кучета, пишат от Американския киноложки клуб. Всички те имат сходни характеристики и са отглеждани за боеве с бикове или битки с други четириноги.

Снимка: iStock

Въпреки противоречивата им репутация, питбулите могат да бъдат лоялни и любящи домашни любимци. Стига към тях да се подходи с необходимото внимание, да се положат грижи и да се акцентира върху обучението и социализацията им.

А сега, предлагаме ви да разгледаме 5 от най-популярните видове питбули в света. 

• Американски питбул териер

Хората най-често идентифицират Американския питбул териер като „питбул“. Не би било пресилено дори да кажем, че този термин сякаш се е слял с това четириного, макар да не се отнася само за него. Днес Американският питбул териер е една от най-противоречиво възприеманите породи, но зад тази репутация стои куче с богата история, впечатляваща физика, способно на изключителна лоялност и отличаващо се с неподправена жизненост. Произходът на породата ни отвежда до Великобритания през XIX век, когато местните хора кръстосват булдози и различни териери с цел създаване на куче, което да служи за примамка при боевете с бикове в Англия. По-късно Питбулите са основни участници в битки между кучета, а когато този кървав „спорт“ е забранен във Великобритания, стават популярни работни и семейни спътници. 

Снимка: iStock

Американските питбул териери са средноголеми кучета със здраво и мускулесто тяло, но не и прекалено масивни. Главата е широка, челюстта – силна, а погледът – интелигентен и изразителен. Козината е къса, гладка и плътна, поддържа се лесно и се среща в почти всички цветове и шарки. Въпреки че често е жертва на предразсъдъци, истината е, че добре социализираният и възпитан Американски питбул териер е изключително уравновесено, енергично и любвеобилно куче, дълбоко привързано към семейството си. Това е порода, която обожава вниманието, търси човешки контакт, обича да бъде част от всичко, което стопаните й правят и е особено нежна и търпелива с децата.

Вижте още: 5 интересни факта за Питбулите

Питбулите са известни със своята смелост, интелигентност и ентусиазъм. Те са добър избор за хора, които водят активен начин на живот и са готови да осигурят на животното необходимото време за разходки, умствена стимулация и предвидима структура. Дресурата трябва да започне още от ранна възраст и да бъде основана на доверие, търпение и положително подсилване – чрез награди и похвали. Никога не бива да се използват силови методи, за да се възпитава Питбула – това може да доведе до реактивност и ответна реакция. Социализацията също е ключова – опитайте се да срещате кучето си от рано с различни хора, други четириноги и да го разхождате в разнообразна среда – това ще се отрази изключително добре на характера му. С правилното отношение и внимание, това четириного може да се превърне в чудесен домашен любимец, но при липса на грижи от страна на собственика, без граници или социализация, то може да развие поведенчески проблеми. 

Снимка: iStock

Питбулите са интелигентни кучета, които се поддават лесно на дресура и обичат да са ангажирани. Любими са им различните игри – особено тези, които включват теглене на въже, донасяне на топка и дори спортове като флайбол.

Те обаче често не се разбират добре с други кучета от същия пол или с четириноги с подчертано доминантен характер. И това не е, защото са „злобни“ или „агресивни“, а се дължи на териториалната им природа и висок праг на възбуда. За това е необходимо винаги да наблюдавате питомеца си при срещи с непознати кучета, особено ако има история на недобра социализация. Що се отнася до поведението у дома, Питбулите са изключително спокойни и адаптивни, стига физическите и психическите им нужди да са удовлетворени. Въпреки лошата си репутация, породата не е агресивна по природа – поведението на всяко куче зависи преди всичко от възпитанието и средата му. 

Снимка: iStock

Вижте още: Какво не знаем за темперамента на Американските питбул териери

• Американски стафордширски териер

Американският стафордширски териер, често наричан с обич „Амистаф“, е куче, което съчетава по неповторим начин интелигентност, физическа мощ и привързаност. Историята на породата започва в Англия през XIX век, когато се кръстосват булдози и териери с цел създаване на енергично, борбено, но също и атлетично, уравновесено куче. Първоначално използвани за боеве с бикове и кучета, практика, която по-късно бива забранена – тези кучета започват да се отглеждат като работни и семейни компаньони.

Снимка: iStock

На външен вид Стафордширският териер е средноголямо, но мускулесто и мощно куче, със здрава костна структура и изразена мускулатура. Главата е широка, с изразена челюст и къса, почти квадратна муцуна. Очите са тъмни и кръгли, с жив и бдителен израз. Козината е къса, гъста и лъскава, без подкосъм, което улеснява поддръжката, но също така означава, че кучето не е подходящо за отглеждане на места със студен климат. Цветовете варират – приемат се почти всички цветови варианти, включително черно, сиво (синьо), тигрово, червено, кафяво и смесени шарки.

Американският стафордширски териер е невероятно лоялен, обичлив и игрив, особено спрямо хората, с които живее. Това е куче, което изгражда силна връзка емоционална връзка със стопанина си и обича да участва във всичко – от игри на двора до гушкане на дивана. То има изразена нужда от социален контакт, не понася добре да остава само и не е дворно куче. Макар външно да изглежда внушително и дори страховито, всъщност това е изключително чувствителна и привързана порода. Те са чудесни с децата – търпеливи, внимателни и игриви – стига малчуганите също да са научени да се отнасят с уважение към домашния любимец. 

Снимка: iStock

Американският стафорширски териер притежава силен дух и жив темперамент. Това е интелигентно куче, което обича да угажда, което го прави подходящо за обучение, стига подходът да е позитивен, търпелив и последователен. Тези кучета реагират чудесно на похвали, лакомства и игри, но могат да станат независими и дори затворени, ако се използват наказания, груб тон или прекалена строгост. Обучението трябва да започне още от ранна възраст – с фокус върху социализацията, акцент върху самоконтрола и общуването с други кучета и хора. Тъй като породата има силни защитни инстинкти и понякога проявява склонност към доминиране (особено към кучета от същия пол), ранната социализация е от ключово значение. 

Когато става въпрос за поведение, добре възпитаният Амистаф е уверено, стабилно и дружелюбно куче, което има много енергия в запас и обича да участва в различните активности, с които се занимава семейството му. Ако не получи достатъчна физическа и психическа стимулация, Стафордширският териер може да стане неспокоен, да прояви деструктивно поведение като дъвчене и копаене, или да лае прекомерно. Те не са подходящи за стопани без опит, тъй като изискват активно участие и ясно лидерство, но за човек, който подходи отговорно и ангажирано към дресурата и социализацията, този питбул може да се превърне в най-верния, любящ и предан другар. 

Снимка: iStock

• Стафордширски бултериер

Стафордширският бултериер произхожда от английския регион Стафордшир. Породата е резултат на кръстоската между булдози с териери и подобно на останалите си братовчеди, представителите й са използвани за примамка за бикове и битки. Въпреки кървавата си история, днес Бултериерите са известни като кучета-бавачки, заради нежната си лоялност към децата.

Снимка: iStock

Стафордширският бултериер произхожда от английския регион Стафордшир. Породата е резултат на кръстоската между булдози с териери и подобно на останалите си братовчеди, представителите й са използвани за примамка за бикове и битки. Въпреки кървавата си история, днес Бултериерите са известни като кучета-бавачки, заради нежната си лоялност към децата.

Вижте още: Предимства и недостатъци на Стафорширския бултериер

Често наричани с умиление „Стафи“, тези кучета съчетават в себе си сила, нежност и неподправена привързаност към хората. За съжаление, тъй като в миналото породата е била използвана за кучешки боеве и други жестоки развлечения, това е оставило тежко наследство, подобно на това на Питбула и Американския стафордширски териер. С времето обаче тези кучета започват да се отглеждат все повече като домашни любимци, а през 1935 г. породата получава официално признание от Британския киноложки клуб.

Снимка: iStock

Днес тези четириноги са сред най-обичаните във Великобритания и стават все по-популярни домашни любимци по целия свят. Въпреки леко стряскащия си външен вид, Стафордширските бултериери притежават изключително весел и общителен характер. Това е куче, което се привързва дълбоко към своето семейство, обожава вниманието и човешкия контакт и се чувства най-щастливо, когато е в центъра на събитията. Въпреки добродушието си, това са кучета, които изискват отговорност, активност и ангажираност от страна на стопанина. Стафордширският бултериер е умен и обучаем, но също така е самоуверен и понякога инатлив. Дресурата трябва да започне рано, да бъде последователна и да се базира на положителноподсилване. Социализацията е от изключително значение – ранните срещи с хора, други животни, както и разходките в разнообразна среда помагат за изграждане на стабилен характер. 

Снимка: iStock

Макар да си приличат много, тъй като имат общо генетично минало, има някои неща, по които можете да различите Американския стафордширски териер, Американския питбул териер и Стафордширския бултериер.

Стафито е значително по-компактно и леко от американските си родственици – и въпреки че е също толкова силно, му липсва тяхната масивност. По характер Стафордширският бултериер е по-нежен, по-ориентиран към хората и по-дружелюбен. В същото време Американският стафордширски териер е по-едър, с по-защитно поведение и подчертано по-резервиран към непознати. Питбулът пък, който често се бърка с останалите две породи, е високо енергично куче, което понякога демонстрира по-изразеният си ловен и териториален инстинкт. 

И докато Амстафът и Питбулът имат известна склонност към охрана и защита на територия, Стафордширският бултериер не е толкова мнителен към непознати, рядко проявява агресия, а при правилно отглеждане е идеален семеен компаньон. За стопаните, които искат куче със силен дух, изразена индивидуалност, но с топло сърце и меко поведение спрямо семейството – Стафордширският бултериер е чудесен избор. 

Снимка: iStock

Вижте още: 5 неща, които трябва да знаете за Стафордширските бултериери

• Американско були

Американското були е сравнително нова порода, възникнала в края на 80-те и началото на 90-те години на XX век в Съединените щати. Целта – създаване на мускулесто и социално куче, което съчетава външната сила на булдог с уравновесения, дружелюбен характер на семеен компаньон. За разлика от негативната репутация, което несправедливо съпътства някои от братовчедите му, Американското були е селектирано с идеята да има по-мек темперамент, търпение и стабилност, особено в присъствието на деца. В създаването на породата са участвали Американски питбул териер и Американски стафордширски териер, а по-късно са включени и други породи като Английски булдог, Френски булдог и дори Американски булдог, в различна степен, за да се затвърдят желаните характеристики – по-нисък и широк силует, масивна глава, набит гръден кош и изключително спокоен нрав. Макар и често бъркано с Питбул или Амстаф, Американското були е напълно самостоятелна порода с ясна цел и развъден стандарт. 

Снимка: iStock

Що се отнася до външния вид, Булито впечатлява с мускулестата си физика – ниско на ръст, но широко и стабилно, с мощна глава и къса козина. Очите са широко разположени, изразителни, а ушите могат да бъдат купирани или оставени естествени. Най-интересното при тези кучета е, че породата се среща в различни размери – стандартен, класически и голям. Козината се поддържа лесно, а цветовата палитра е изключително богата – почти всички цветове и шарки са допустими. 

По характер Американското були е изненадващо спокойно, уравновесено и гальовно куче, което обича вниманието на семейството и не проявява склонност към агресия, ако за него се полагат необходимите грижи. 

Това е четириного, което се отличава с лоялност, социалност и се адаптира лесно в градска среда. Американското були се разбира добре с деца – търпеливо, деликатно и обичливо. То има умерена енергия – обича разходките, игрите и движението, но не изисква твърде продължителни или интензивни упражнения. Тези кучета не обичат да остават сами за дълги периоди от време – макар и да изглеждат „страховито“, те са емоционални кучета, силно привързани към стопаните си. 

Снимка: iStock

В дресурата Американското були е отзивчиво, но понякога може да има прояви на инат, особено ако кучето усети несигурност у стопанина си. Важно е дресурата да започне още от ранна възраст, с акцент върху положителното подсилване, ясните правила и постоянството. Ранната социализация с други четириноги и хора е препоръчителна, за да изгради животното увереност и спокойствие в различни ситуации.

Когато сравняваме Американското були с Американския стафордширски териер и Американския питбул териер, разликите стават отчетливи. Булито е по-ниско, по-широко, по-масивно и с по-къса муцуна. То е създадено с акцент върху компаньонския характер, а не върху работните качества – за разлика от Питбула, който има силен ловен и работен инстинкт. Амстафът от своя страна е по-атлетичен, с по-изразена енергия и инстинкт за защита. Булито, макар и да произлиза от тези породи, се отличава с по-умерен темперамент, по-ниска агресивност и по-лесна управляемост, особено в градска среда. То е по-подходящо за собственици без опит, стига да получи нужното внимание и възпитание.

Снимка: iStock

През 2023 г. Великобритания официално забрани отглеждането на Американското були след серия от тежки инциденти, включително смъртоносни нападения над хора. Заради своята масивна физика, мощна челюст и сила, Булто може да представлява значителен риск, особено ако не е правилно социализирано или е отглеждано от безотговорен стопанин. Проблемът се задълбочава от липсата на официален международен стандарт за породата. Според новите правила, от 31 декември 2023 г. е незаконно на територията на Обединеното кралство да се развъждат, продават, подаряват или осиновяват такива кучета. Ако имате такова куче, то трябва задължително да бъде регистрирано, кастрирано, да му сложите микрочип и да го извеждате на разходка на повод и с намордник. 

Снимка: iStock

Вижте още: Какво не знаем за породата Американско були, забранена във Великобритания

• Бултериер

Бултериерът е една от най-разпознаваемите породи кучета в света, благодарение на своята уникална яйцевидна глава, триъгълни очи и мускулесто тяло. Но зад тази необичайна външност се крие четириноги с дълбока история, силен дух и лоялен характер. 

Снимка: iStock

Породата се появява в началото на XIX век във Великобритания, когато селекционерът Джеймс Хинкс решава да създаде куче, което да съчетава силата и борбения дух на булдог с енергията на териер. Първоначално породата е използвана за кучешки боеве и борба с плъхове, но с времето се превръща в домашен любимец и верен компаньон. Съвременният Бултериер няма агресивното наследство на своите предшественици – това е дружелюбно, интелигентно и енергично куче, което обича вниманието и е силно привързано към семейството си.

Външният вид на Бултериера е това, което го отличава и няма как представителите на породата да останат незабелязани! Това са мускулести, набити кучета с къса, прилепнала козина и известната „яйцевидна“ форма на главата без ясно изразена муцуна. Очите са малки, тъмни и дълбоко разположени, а ушите – малки и изправени. Козината се поддържа лесно и се среща в разнообразие от цветове: бял, тигров, черен, червен, трицветен и др. Въпреки силното си телосложение, бултериерът има изненадващо грациозна походка и живо изражение.

Снимка: iStock

У дома Бултериерите са игриви, смели и изключително лоялни. Това е куче, което има ярка индивидуалност и което изисква търпелив, последователен стопанин. Тези четириноги обичат хората и се разбират чудесно с децата, към които са нежни и търпеливи, но не винаги се разбират с други себеподобни, особено ако не са социализирани от ранна възраст. Заради своята енергия (която сякаш никога не свършва!) и леко доминантен нрав, Бултериерите не са най-подходящата порода за стопани без опит. От друга страна, попаднали на отдаден и ангажиран собственик, тези кучета се превръщат в безценни другари. Бултериерите не понасят добре самотата и могат да проявят разрушително поведение, ако се налага да остават сами за дълги периоди от време. 

Възпитанието и дресурата на бултериера трябва да започнат отрано, с акцент върху социализация и ясни правила. Макар и интелигентен, Бултериерът може да бъде своенравен и да тества границите на стопанина си.Положителното подсилване работи най-добре - грубостите и наказанията са неефективни и могат да породят недоверие. Добре отгледаният бултериер е не само верен спътник, но и прекрасно семейно куче, което се разбира добре с деца и възрастни.

Снимка: iStock

Съвети за обучението на питбулите

Обучението за послушание и ранната социализация са силно препоръчителни. Но и не само. Питбулите са естествено интелигентни кучета, което означава, че ще трябва да отделите време и внимание, за да развиете и другите им качества, включително да работите за ловкост, проследяване и ментална стимулация. 

Питбулите реагират най-добре на уверено, последователно лидерство. Тяхната упоритост изисква търпение и постоянство. Винаги използвайте положително подсилване– суровите или базирани на страх методи могат да имат обратен ефект. Инвестирайте време и усилия, за да изградите дух на сътрудничество и взаимно доверие с вашия космат другар. 

Снимка: iStock

В заключение, питбулите са прекрасни домашни любимци за собственици, които разбират нуждите им от обучение, активност, социализация и отговорно отглеждане. С информиран, всеотдаен стопанин, всеки питбул може да бъде отличен и верен спътник.  

Вижте още: 

7 породи кучета, които се разбират с Питбули